3D Карта Сабина

Археологически музей Фара в Сабина - Фара в Сабина

Гражданският археологически музей на Фара в Сабина (MUSAF) съхранява основните находки от разкопките на две много важни околни археологически области: Cures и Eretum. Сградата, в която се помещава колекцията, е историческият Палацо Бранкалеони, сграда от епохата на Ренесанса, намираща се на Пиаца дел Дуомо в историческия център на Фара в Сабина. На същия площад има и много ценна цистерна, поръчана от семейство Фарнезе през 1588 г.

Музеят е открит през 2001 г. и сред най-важните му находки той съхранява Cippo di Cures, единственото епиграфско свидетелство за paleo sabelliche (надписи, датирани между 6-ти и 3-ти век пр.н.е.), идващи от Сабина. Скоро ще бъде изложена и Колесницата на принца на Еретум, както и прекрасен погребален комплект, откраднат от некропола Коле дел Форно и впоследствие изложен в музея Ny Carlsberg Glyptotek в Копенхаген, който наскоро беше върнат на италианската държава. В допълнение към Археологическия музей е възможно да се посети и Музеят на Тишината, замислен и управляван от монахините Клариса, предлагащ сетивно изживяване на посетителите, опитвайки се да пресъздаде тъмната и тиха среда на монашеския живот.

Град Фара в Сабина предлага доста и често е туристическа дестинация, особено през уикендите, поради близостта си до Рим. Също може да се насладите и на културните и ландшафтни красоти на района. Климата е целогодишно благоприятен, позволяващ на посетителите да се възползват от велосипедните и пешеходни маршрути, докато разглеждат този малък и прекрасен свят.

Museo Civico Archeologico Di Fara by iwalk on Sketchfab

Кладенецът на Фарнез

Кладенецът на Фарнезе е ценен паметник, който се намира на площада на катедралата Фара в Сабина, намира се в непосредствена близост до главната църква на града, камбанарията и Археологическия музей и има изглед към тераса, от която се вижда цялата община. Кладенецът носи името си от известното семейство Фарнезе, което го е построило през 1588 г. Видимият елемент на площада е елегантна едикула, която служи като кладенец за цистерната, която се намира под него, тъй като от появата си той винаги е имал обществена функция, като това продължава и днес. Този кладенец е един от най-впечатляващите паметници в цялата община, както заради красотата си, така и заради мястото, на което се намира, откъдето можете да се насладите на спираща дъха гледка.

Fara In Sabina - Pozzo by iwalk on Sketchfab

Замъкът Монтенеро – Монтенеро

Според древни документи от абатството на Фарфа, замъкът Монтенеро Сабино е бил построен около XI век. По- късно доста семейства се редуват във владението на замъка, включително Орсини, Марери, Матеи и Винчентини ди Риети, а в момента е собственост на община Монтенеро Сабино.

Чрез забележителната документация, идваща от архивите на абатството Фарфа, научаваме че първото споменаване на замъка „castrum monts nigri” датира от 1089 г., докато в друг документ, датиран от 1023г., намираме свидетелството за „locus qui dicitur montenerium”. Това предполага, че замъкът датира от около първите десетилетия на 1000г. От намерени документи за покупки, продажби и други подобни се разбира, че за разлика от другите семейства, Орсините най- дълго са притежавали замъка.

През 1982 г. цялата внушителна структура преминава в ръцете на община Монтенеро Сабино. Първоначално замъкът е бил замислен, като обикновен военен пост на Фарфа, състоящ се е от просто правоъгълно заграждение с многоъгълна централна кула. Кулата и някои части от първичните стени все още са ясно видими, включени в следващите структури. Това, което виждаме днес, е резултат от различни архитектурни наслоения от XV, XVI и XVII век. Двойното монументално входно стълбище, порталът с двете кръгли кули, вътрешният двор и повечето жилищни постройки на горните етажи датират от последния период.

По-голямата част от монументалната структура може да бъде посетена. На разположение на посетителите е дворът – оборудван с добра система за събиране на вода и с все още функциониращ кладенец. На приземния етаж се намират сервизните помещения, като пещта, мазетата, ковачницата и конюшните. Първият етаж, благородният етаж е най-вълнуващата част. В допълнение към голямата приемна, частния параклис и джентълменските дневни стаи, има и красива поредица от стаи с въздействащ перспективен ефект, които имат функцията да възхищават посетителите и гостите.

Стенописите от стаите са много интересни. Намират се надписи свидетелстващи за Генерал Джероламо Матей от Климент Vll, предвиждайки пристигането на Ланзекинеки от Крал V, организирал отбраната на сабинската територия, изпращайки един от своите генерали от семейство Матеи.

Montenero Castle by iwalk on Sketchfab

Църква Сан Каталдо – Монтенеро

Монтенеро Сабино е община в провинция Риети в италианския регион Лацио, разположена на около 50 километра североизточно от Рим и на около 14 километра югозападно от Риети. Сред забележителностите в града е църквата на Сан Каталдо.

Църквата е в противоположния край на замъка Орсини, в долната част на селото. Построена е през XV век, вероятно по заповед на Орсини и е почти радикално възстановена през 1735 г., в ущърб на оригиналната структура, от която остават дясната страна и някои вътрешни пространства.

Външно има наклонена фасада с двускатен профил, съставен от два обърнати свода, два ордена и дървен входен портал, вмъкнат в каменен портал със сляп люнет. Камбанарията, не е много висока в сравнение с църквата, има и две серии единични прозорци.

При влизане човек може да се полюбува на мазилката и фреските от бароковия период, както и на различните скулптури на светци. Интересни са и надписите на пода като този, който напомня за член на семейството Лави, собственик на замъка преди Орсини.

Дървената статуя на Богородица, датираща от XIX век, наречена „Мадона дела Матернита“ от жителите на Монтенеро заради особено сладкото и лице.

Church of San Cataldo - Montenero by iwalk on Sketchfab

Общинска библиотека “Анджело Васало”-Монтополи ди Сабина

Общинската библиотека на Анджело Васало или бившата църква на Сан Себастиано в Преториоло е културна сграда в община Монтополи ди Сабина, която се помещава в обезсветена църква, разположена в малкия град Сабина. Сградата е наречена “la chiesaccia” от местните жители. Сан Себастиано в Преториоло се споменава за първи път в „Regesto di Farfa“ от Грегорио да Катино в документ от 817 г., той е бил функционален за жителите на близкия замък Бокиняно, но по-късно става енорийска църква на Монтополи до XIV век. Заменена в енорийската си функция от църквата Св. Микеле Арканджело, първо става църква на благородниците до 1700 г., след като е осветена, а след това е използвана като болница за жертвите на чума.

След дълъг период на занемаряване и срутване, в средата на 80-те години на ХХ век, църквата е избрана от администрацията за възможно място за Общинска библиотека, която отваря врати след дълга фаза на реставрация и презастрояване. В първите години на 2000 г. Вътре голям мецанин разделя библиотеката на две стаи и благодарение на еднокорабната си структура с полукръгла апсида има отлична акустика, затова често се превръща в място за концерти, прожекции и представления. От 2014 г. Общинската библиотека носи името на Анджело Васало, известен като Кметът-рибар на Полика (SA), убит от Камора през 2010 г.

Biblioteca Comunale - Montopoli by iwalk on Sketchfab

Руините на римската вила "Гротони-Торе" - Монтополи ди Сабина

Руините на вила “Grottoni-Torette” се намират в местността, от която са взели името си, в територията на Монтополи ди Сабина, и са оцеляла част от древна римска вила. Районът Сабина, в древни времена, е бил пълен с вили на богати римски фамилии, заради благоприятния климат и земеделското си призвание, особено що се отнася до производството на зехтин, продукт, който и днес е абсолютният символ на територията и който винаги е бил от голямо значение в средиземноморската култура. Вилата “Grottoni-Torretette” е класически пример за този тип строителство. В близост до нея се намират “Руините на Casoni”, останки от друга римска вила, която вероятно е принадлежала на известния Марко Теренцио Вароне.

Руините, достигнали до нас, са само цистерните за събиране на водите под истинската вила и се състоят от две непокътнати подземни аркади и трета полуразрушена аркада, която гледа отвън. Всичко вътрешно е покрито с „cocciopesto” (римски материал, който има функция на хидроизолация). В аркадата е възможно да се намерят следи от различните приложения, които сградата е имала: оригиналните канали за съхранение на вода (в които могат да се видят варовикови отлагания), следи по пода от древни воденични камъни, използвани за производството на зехтин, и накрая е използван и като убежище от въздушни нападения по време на Втората световна война.

Сега за съжаление можем само да си представим красотата на истинската вила, тъй като са останали много малко следи, но важността на мястото се дължи на факта, че дори тези руини от обикновена цистерна винаги са намирали своята роля в историята. Освен ролята си на историческа памет на мястото, вилата се е превърнала в нещо като естествена сцена за наистина внушителни театрални и културни представления. През летните вечери е възможно да се посещават комедии, концерти и опери под лунна светлина и с авансцена на 2000 години.

Montopoli - Ruderi Grottoni Torrette by iwalk on Sketchfab

Торе Угонеска - Монтополи ди Сабина

Угонеска е кула с квадратен план, разположена в община Монтополи ди Сабина, намираща се на най-високата точка на селото, от която доминира над околността. Сградата е в правилна зидария, оборудвана с врата на половината ѝ височина и процеп за стрелец. От върха можете да се насладите на спираща дъха гледка: тя се простира от абатството Фарфа с всички градове и замъци на Сабина до планината Терминило в далечината, от планината Сорат, разпознаваема по безпогрешния си профил, до планината Тиволи, а в ясни дни, на хоризонта се разпознава силуетът на купола на Свети Петър.

Кулата Угонеска е построена между 997 и 1038г., на най-високата точка на територията на общината, върху съществуващи укрепления от предримския период, чийто основи, все още са видими. Строителството е поръчано от император Хенри II и абат Уго I от Фарфа, които искат да създадат контролна и защитна мрежа около абатството Фарфа, нещо като пояс, съставен от Торе Бачели (на територията на Фара Сабина), от кулата от Кастелнуово ди Фарфа (вече не съществува) и от кулата Угонеска на Монтополи ди Сабина.

По инициатива на местния художник Франко Чифери и благодарение на проект на общинската администрация в сътрудничество с художника Марио Багордо от няколко години в кулата Угонеска са изложени произведения и инсталации на съвременно изкуство, като съставят първата художествена галерия за модерно изкуство галерия в Сабина.

Кулата несъмнено е връхната точка на посещението на малкото селце Монтополи. Гледката от нейния връх е нещо наистина уникално и символично, за да се разбере важността на взаимосвързаността на различните територии на Сабина и близкия Рим в хода на историята до наши дни. И накрая, в красивите пролетни и есенни дни, красотата на цветовете на залеза се добавя към гледката, което прави преживяването от посещението на кулата Угонеска несравнимо.

Torre Ugonesca – Montopoli di Sabina by iwalk on Sketchfab

Катедралата Санта Мария Асунта – Риети

Катедралата Санта Мария Асунта в Риети, най-важната църква в града, се намира в най-високата част на историческия център и е обявена за национален паметник. Днешната катедрала е построена през 13 век, но има сведения за предишно място за поклонение още през 6 век; оригиналният стил е романски, но с течение на времето е имало няколко барокови добавки. Главната фасада се състои от портик и впечатляваща камбанария, която гледа към главния площад на Риети.

Между 12-ти и 13-ти век църквата често е била избирана като основен „клон” от папата и следователно е била сцена на важни исторически събития като канонизационната литургия на Сан Доменико, основател на Доминиканския орден, чествана от папа Григорий IX, и коронацията на Карл II Анжу за крал на Пулия, Сицилия и Йерусалим от ръцете на папа Николай IV. Близката връзка с папата и близостта до Рим са довели до построяването между 1283 и 1288 г. на папския дворец, построен в непосредствена близост до катедралата.

В момента църквата е, както бе споменато, в романски стил, тъй като бароковите допълнения са премахнати по време на тежка реставрация през фашисткия период, в опит да се възвиси „романтността“ на сградата. От външната страна има голям портик с 4 кръстосани свода, в който се помещават 3-те портала за достъп до катедралата, а до портика се издига квадратната камбанария с височина около 39 метра.

Вътре в църквата се е запазил бароковият стил; църквата е с латински кръст, разделен на 3 наоса с 2 реда по 4 стълба, като най-голям е централният наос и църквата е покрита с богато украсен бъчвен свод и ниши за страничните прозорци. Двата външни наоса също са сводести, като във всеки от тях има 4 параклиса, посветени на светците, единият от които е Санта Барбара (покровител на град Риети), портретиран от Джан Лоренцо Бернини. Древното “сърце” на църквата е нейната римска крипта, известна още като малката базилика поради размера си: датирана е от 12 век и се намира под трансепта на главната църква, изградена от 18 голи колони, свързани чрез кръстови сводове ; една от колоните е на „riuso“ (повторна употреба), както е и древен важен камък на Via Salaria, главният път, който все още свързва Рим с Риети, който продължава към Асколи.

Катедралата Санта Мария Асунта несъмнено е главният паметник на град Риети. Неговото величие и централната му позиция целят да покажат цялата важност на древната история на града. Това е прекрасно място за посещение, за да разберете културата на град Риети.

Catedrale - Rieti by iwalk on Sketchfab

Фонтан на делфините – Риети

Първият проект на Fontana dei Delfini датира от 1654 г. на Алфонцо Балзико. Бароковият фонтан със своите смесени форми показва елегантност в своите разкошни линии, богати на алегорична символика; той е украсен от фигурите на могъщите сатири и хармоничните извивки на делфините, декорациите днес, за съжаление са частично приглушени. Фонтанът на Делфините е осезаем пример за това какво означават „водните изложби“ през XVI и XVII век. Това са монументални фонтани, които са имали за цел да представят значението на водата, донесена от изворите чрез хидравлично строителство и художествена изобретателност, която съвпада с финалната част на акведукта, функционална за нуждите от вода на общността.

През 1865 г. пътният план на целия площад е занижен заедно с Фонтана на Делфините, който до тогава е бил изравнен с Via Roma, и бива преместен на изток, с цел да бъде в центъра на обновения площад. За да се улесни автомобилният трафик, през 1930 г. Фонтана на Делфините е премахнат от пощада, и е преместен на Piazza XXIII Settembre в квартал Мадона дел Куоре. През следващите години колите постепенно се отстраняват от площада; след популярна петиция през Юли 1988 г. Фонтанът на Делфините е преместен на оригиналното си място. За подобряването на най-впечатляващите кътчета на града, се използвали различни флорални аранжировки и креативни украси по време на различните празненствата, като главно се украсявал и самият фонтан.

Fontana dei Delfini by iwalk on Sketchfab

Национален Паметник на Лирата– Риети

Националният Паметник на Лирата е открит на 1 Март 2003 г. на площад Кавур, с цел да се отпразнува паметта на историческата Италианска валута. Паметникът се издигнал именно в Риети, защото този град исторически има стойността на център на страната. Творбата е базирана и проектирана от рисунката на художничката Даниела Фуско, като е направена чрез топене на 2 200 000 монети по 200 лири.

Паметникът изобразява олицетворението на Италия, украсено с драперии, представляващи трикольора с надпис “L’italia per la Lira”, който в основата се разширява като корени на дърво, символизираща стабилността и единството на страната, впоследствие се издигат и събират около фигурата, пораждайки движение, което намеква за паричното обръщение на лирата и за пътя на валутата през годините, до създаването на Европейския Съюз. Кулминацията е във вдигнатите ръце на Италия, които триумфално носят лирата. На лицевата страна е изобразена лирата от 1951 г., докато на обратната страна първоначално е изобразена първата лира от обединението на Италия, датираща от 1861 г., днес, след реставрация, извършена през 2008 г. благодарение на частни фондации, е изобразена последната лира, сечена през 2008 г.

Статуята, висока 5 метра с повече от два тона тегло, лежи върху две припокриващи се шестоъгълни основи. На една от основите са представени в барелеф 12 от най-значимите монети в историята на Италианския монетен договор. От едната страна на паметника тече малък поток, който символизира река Велино: водата всъщност е емблемата на богатството на град Риети и неговата провинция.

Euro Monument Rieti by iwalk on Sketchfab

Римска Арка – Риети

Порта Романа е една от главните порти на средновековните стени на град Риети. Построяването й датира от 1586 г., а името й идва от факта, че някога е била древна врата, намираща се в южната част, която свързвала града с Рим през Виа Салария. По римско време вече е имало порта със същото име, която е била част от предишните градски стени, като също е била и входна точка на града на Виа Салария, но е била разположена на различна позиция от сегашната, близо до моста на река Велино. През 1930 г. е реставрирана и около нея е построена тухлена екседра в рационалистичен стил; портата става централният паметник на днешния площад на Републиката (Пиаца дела Република).

Самата порта днес е паметник, напълно откъсната от античната стена, придобиваща вид на триумфална арка. Задната екседра действа като живописен фон и в същото време развива пътен тризъбец; работата всъщност е изпълнена от архитекта Чезаре Базани в ерата на фашизма и е типичен пример за италиански рационализъм, движение, което съчетава заедно каноните на класическата епоха и тези на модерното движение, водено от силно националистически, авторитарен режим на политика. Екседрата е симетрична, с квадратна форма с два наклонени фронта, съдържащи по три арки.

Porta Romana - Rieti by iwalk on Sketchfab

Статуя на фермера – Риети

Риети е град с голямо историческо значение и неговите статуи представят много добре различните периоди и различните роли, които градът е имал през вековете, като същевременно запазва силната си културна реалност. Статуята на фермера обаче е създадена през ерата на фашизма, издълбана в мрамор, изобразяваща фермер, носещ лопата в дясната си ръка, докато изпълнява римския поздрав с лявата ръка. Очевидно е статуя на режима, но представя земеделската култура, която е дълбоко вкоренена в града. Риети всъщност се намира в Свещената долина, която първоначално е била коритото на езеро, произхождащо от река Велино: възстановено от римляните, това парче земя става известно със своето плодородие и голямата наличност на вода. Следователно е лесно да се разбере защо селското стопанство е съществена част от културата на града от самото му начало. Статуята е почит към цивилизацията на фермерите и празнува този важен аспект на град Риети, като част от неговата идентичност, която присъства и днес.

Rieti - Statua Del Contadino by iwalk on Sketchfab

Статуя на Марк Терентий Варон – Риети

Риети е град с голямо историческо значение и неговите статуи представят много добре различните периоди и различните роли, които градът е имал през вековете, като същевременно запазва силната си културна реалност. Символични произведения на Риети са статуята на Марк Терентий Варон, статуята на фермера и паметника на бомбардировките на селото (1944 г.): първото олицетворява историческото и културното значение на града през римската епоха, второто – силната идентичност и връзката с нейната територия в съвременната епоха, а третото представлява силния ум и духа на населението. Статуята на Марк Терентий Варон се намира на площад Обердан, един от най-важните площади на града, реновиран не отдавна. Точно в средата има бронзовата статуя, направена от местен художник, изобразяваща Варон, седнал в съзерцание, държащ няколко книги. Марк Терентий Варон е роден в Риети през 116 г. пр.н.е. и израства в Сабина, където семейството му има много земя. Смятан е за един от най-големите представители на културата на своето време, написва много важни произведения за латинския език и литература, обхващащи много различни теми. За Риети Варо представлява гордостта, че има историческа връзка с град Рим, стълб на културата на територията на Риети и Сабина.

Rieti - Statua Di Marco Terenzio Varrone by iwalk on Sketchfab

Статуя на Сан Франческо – Риети

Статуята на Сан Франческо е една от най-важните в Риети, тя свидетелства колко важна е фигурата на Свети Франциск за града, още от появата на неговия култ. Светецът прекарва известно време в Риети, където записва „Похвала на създанията“ и правилата на своя орден, както и описва първото представяне на живия вертеп в Гречо, малко селце точно извън града. Статуята се намира близо до катедралата на Риети, произведението в бронз е реализирано през 1927 г. и изобразява светеца, който е поставен върху по-нов пиедестал, на който са гравирани 4 местни светилища, свързани с живота на Свети Франциск (Гречио, Фонте Коломбо , Поджио Бустоне и Ла Фореста).

Rieti - Statua Di San Francesco by iwalk on Sketchfab

Umbilicus Italiae“ (пъпа) на Италия - Риети

Пиаца Сан Руфо е едно от символичните места в град Риети: въпреки че това е истинското му име, той е популярно наричан „централния площад на Италия“ и е известен с паметника „Umbilicus Italiae“ (пъпа). на Италия), което ни казва, че за римляните Риети представлявал централната точка на италианския полуостров. Пиаца Сан Руфо се намира на най-високата точка на града, скрит сред тесните улички на средновековния град; той запазва уединена атмосфера, въпреки че е точно в историческия център и много близо до основните паметници. На площада, който има скромни размери, се намира малката църква, посветена на Сан Руфо, модерен кръгъл паметник плюс плоча в чест на центъра на Италия.

Традицията, която приписва позицията на Централна Италия на Риети, датира от римско време: първият, който приписва това име на територията, е Марко Теренцио Вароне, идентифицирайки точката близо до езерото Котилия, по-късно поета от Плиний Стари, от Дионисий от Халикарнас и от Вергилий в Енеида, въпреки че има различни тълкувания за последната. Още през средновековието има свидетелства, които потвърждават това вярване, точно в този период, през 1635 г., е поставен т. нар. „Umbelicus Italiae“ на площад Сан Руфо, от ръката на епископа и историк Реатино Помпео Ангелоти. За да отпразнува тази традиция, на площада е поставен паметник, малка гранитна колона. Днес знаем, че няколко града твърдят, че са централната точка на италианския полуостров, въпреки че е невъзможно научно да се определи точна точка на географски регион поради неговата неправилна форма.

Сегашният паметник на площада е подарък от Архитектурния факултет на Тбилиси към общинската администрация на Риети, дарен по време на посещение през 1998 г. Артефактът е с цилиндрична форма, кръгла в долната част и е с декорация от полихромен мрамор със силуета на Италия над него. Произведението често е било обект на критики заради особената си естетика, размера и колко децентрализирана е позицията му на площада. Те често казват, че може да бъде заменен; обаче той все още присъства и днес.

Пиаца Сан Руфо е едно от най-автентичните места в Риети. Урбанистично, това е перфектен пример за средновековния период: малък и неправилен площад с изглед към църква и други няколко сгради; пространство, което добре въплъщава очарованието и интимността на мястото. В крайна сметка площадът е символ: ролята на представяне на центъра на Италия всъщност е дълбоко вкоренена в местната популярна култура като символ на принадлежност към град Риети.

Piazza San Rufo (Piazza centro d’Italia) – Rieti by iwalk on Sketchfab

Подкрепата на Европейската комисия за производството на този продукт не представлява одобрение на съдържанието, което отразява възгледите само на авторите, и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на информацията, съдържаща се в него.

↑