Катедрала ""Св. Александър Невски" - София
Храм Александър Невски е един от най-значимите паметници в София и в цяла България. Това е православен храм, строен в неовизантийски стил между 1882 и 1912 г. Сградата заема площ от 3170 кв.м., като със своите 45 м височина, която надхвърля 50 м, като се има предвид камбанарията е най-голямата църква в градa и вторият на целия Балкански полуостров.
Катедралата е кръстена на княз Александър Невски и е издигната в чест на смъртта на 200 000 руски войници, загинали в конфликта между Русия и Турция от 1877-78 г., когато България придобива независимост. По време на Първата световна война, когато Русия и България се озовават на противоположни страни, катедралата сменя името си и през 1916 г. носи името на Кирил и Методий, като през 1920 г. връща първоначалното си име.
Църквата е кръстокуполна базилика и се характеризира с красив купол и полукупол, камбанарията в горната част на фасадата има сводести врати и прозорци. Златният централен купол е висок 45 метра, а на камбанарията има 12 камбани. Отвътре се открояват огромни кръгли арки, поддържащи централния купол и полукупола около него.
Декорацията включва италиански мрамори в различни цветове, бразилски оникс, алабастър и други луксозни материали, които покриват долната част на стените и образуват прекрасен полихромен кариран под. Горните части на стените са украсени с картини и стенописи, на много са изобразени български и руски светци. Грандиозният централен амвон и мозайката на Цар Фердинанд заедно със съпругата му Царица Елеонора доминират в пространството. В криптата се съхранява една от най-големите колекции от икони в Европа, свещени изображения, датиращи от петнадесети век, идват от цялата страна.
Катедралата е един от най-важните и известни паметници на страната, нейното величие и нейната вътрешна атмосфера, мрачна и пещерна (за разлика от екстериора) и нейните фантастични декорации, дават на посетителите не само културно изживяване, но и емоционално и лично. Определено е незабравима дестинация в София.
Боянска Църква - София
В покрайнините на българската столица София, в пазвата на планината Витоша, насред първия на Балканите природен парк, в сенките на огромни секвои, се е сгушила мъничката Боянска църква. Най-легендарният храм на България.Боянската църква „Св. Никола и св. Панталеймон“ е средновековна българска църква, датираща от Х в. сл. Хр. Един от малкото цялостно съхранени средновековни паметници, достигнали до наши дни. През 1979 г е включена в списъка на световното културно наследство под закрилата на ЮНЕСКО под № 42.
Боянската църква принадлежи към типа двуетажни църкви-гробници.В изграждането й биха могли да се разграничат три строителни етапа. Първата (източна) част на църквата е малка, едноапсидна кръстокуполна сграда с вградени подпори, които формират вписан кръст. Построена е в края на Х – началото на ХІ в. Втората част на църквата е пристроена в средата на ХІІІ в. с дарения от севастократор Калоян и съпругата му Десислава. Севастократор Калоян е феодалният владетел на Средец от XIII в, възприеман като един от най-видните меценати на предренесансова България. Долният етаж е бил определен за гробница на дарителите, а горният е бил техен семеен параклис. Последната част на паметника, издигната с дарения от местното население, се отнася към средата на ХІХ в. Но световната си слава Боянската църква дължи не на архитектурата , а на стенописите от 1259г. – 89 сцени с над 240 образи, в които се използва нова свободна уникална техника на експресията – доказателство за това, че духът на Ранния Ренесанс вече е бил в разцвета си в България два века преди началото на италианския Ренесанс.
Когато анонимните майстори зографи през далечната 1259 г. завършили рисунките в семейния параклис на ктиторите, не са и предполагали, че след време светът ще коментира как са изпреварили с повече от век шедьоврите на италианския Ренесанс.Загадката за „Боянския майстор“, или кой е изработил изкусните стенописи на Храма, създадени през 1259г., останала неразрешена цяло хилядолетие. През Средновековието, когато активно се изграждат и изографисват църкви в България, каноните на Източното православие не позволяват името на зографа да бъде упоменато. Смятало се е, че не талантът, а Бог движи ръката му при създаването на образите от библейските сцени. При реставрация на храма през 2008 г. са разкрити надписи, които дават основание на изследователите да стигнат до заключението, че църквата е зографисана най-вероятно от трима зографи, придобили своето майсторство в ателиетата на Търновската живописна школа.
Стенописните изображения се отличават с изключителни художествени достойнства, съвършена техника на изпълнение, психологическа дълбочина, сложност и реализъм. При тях не се наблюдава онази сухота и аскетизъм, характерна за произведенията от този исторически период. В рисунъка на Боянския майстор има живот.Всеки човек или светец е изобразен със свое собствено излъчване и емоции,подчертани чрез израза на очите и жестове. Четирите изразителни портрета на цар Константин Асен Тих и царица Ирина,както и на севастократор Калоян и съпругата му Десислава, са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. Изследователите са категорични ,че ктиторите Калоян и Десислава са рисувани от натура.Най-впечатляващ е начинът, по който са изрисувани лицата и очите.Характерни са меката разсеяна светлина без определен източник, невероятния психологизъм и реализъм на образите. Патрон на долния етаж на храма е св. Никола, известен като покровител на моряци, търговци и банкери. В притвора /втората част на църквата/ 18 сцени представят житието на св. Никола. В тях художникът включва елементи от бита на своите съвременници. За някои от изрисуваните чудеса на свети Никола се смята, че са единствени в света. Това е чудото на св. Никола с килимите, чудото, когато спасява от блудство три жени и чудото, когато спасява моряците от корабокрушение. Нестандартна е сцената на “Тайната вечеря”, в която са зографисани елементи от тогавашния български бит – бял месал на черни райета на скута на апостолите,а на масата присъстват чесън, лук и ряпа. Тези отличителни черти и всички надписи по стенописите от 1259 г., които са на средновековен български език,доказват по неоспорим начин, че автори на тези шедьоври са български зографи. Сътвореното от майсторската им ръка се определя като най-ценният български принос в средновековното изкуство.
Boyana Church by iwalk on Sketchfab
Регионален Музей на София
Музеят на София е създаден през 1928 г. и в първите 25 години от съществуването си съчетава дейностите на музей, градска библиотека, архив и художествена галерия. Дълго време музеят не разполага с подходяща сграда за експозицията си. На 1 декември 1941 г. на пл. „Бански“ №3 се открива първата постоянна експозиция на музея. По време на бомбардировките през Втората световна война зданието е разрушено. Едва през 1998 г. е взето решение той да бъде разположен в сградата на бившата Централна минерална баня на София. Изграждането на модерна минерална баня в центъра на града започва през 1906 г.Открита е за посещения на 1 май 1913 г. Автор на идейния проект е австрийският архитект Фридрих Грюнангер, а работният е дело на българския му колега Петко Момчилов. Сградата е изградена в т. нар. национално-романтичен стил и е сред най-представителните постройки в София. През 1986 г. Централната минерална баня е затворена за посещения поради износване на инсталацията. В началото на новото столетие започва мащабна програма за реставрация и адаптиране на сградата на банята за нуждите на музей. На 17 септември 2015 г. в част от нея тържествено е открита постоянната експозиция на Музея за история на София, който става и със статут на регионален. Тя е разположена в осем зали на две нива. Хронологическият обхват е от епохата на неолита – VI хил. пр. Хр. до средата на ХХ век. Акцентът е поставен върху периода след избора на София за столица на България през 1879 г.
Национален Исторически Музей - София
Националният исторически музей в София е най-големият в страната и един от най-големите на Балканите. В него се съхраняват над 700 000 артефакта от различни епохи (само 10 от тях са изложени), като най-старите датират от преди 8000 години!
Музеят е открит на 5 май 1973 г., а първата изложба е направена през 1984 г. в сградата на Съда по случай 1300-годишнина на Българската държава. През 2000-та година, музеят променя местоположението си във внушителна правителствена сграда в кв. Бояна, непосредствено до град София, където се намира и до днес.
Новата сграда е забележителен пример за архитектура в съветски стил, грубият и масивен външен вид и големите изложбени зали, олицетворяват важността на съкровищата, съхранявани вътре. Колекциите обхващат много периоди от време, различни за всяка зала на музея, а археологическите находки идват от цялата страна.
Музейната експозиция е разделена на пет зали: Праистория, Древна Тракия, Първа (VII-XI век) и Втора (XII-XIV век) Българска империя, Българските земи през XV-XIX век и Трета Българска империя (от 1878г. до днес). Колекцията посветена на праисторията (VII-II хил.пр.Хр.) представя различни костни и кремъчни инструменти, статуи на идоли, орнаменти и керамика. Музеят съхранява съкровища от Тракийската епоха, които са уникални за света!
Средновековната зала включва предмети от епохата на Първото и Второто Българско царство: скъпоценности, монети, керамика, икони, мощи и др. Средновековната зала включва предмети от епохата на Първото и Второто българско царство: скъпоценности, монети, керамика, икони, мощи и др. Друго помещение разказва историята на българските земи по време на османското владичество и тяхното освобождение. Последната стая съдържа най-новите находки, принадлежащи на съвременната българска държава. Още една изложбена зала най-накрая е посветена на голяма колекция от древни монети.
Националният исторически музей определено е паметник на България, който трябва да се види. Той позволява да се опознае част от историята на страната, а погребалните предмети от тракийската епоха са абсолютно невероятни. Препоръчва се посещение с водач, тъй като всяка зала заслужава специално проучване
Базилика "Св. София"- София
Националният исторически музей в София е най-големият в страната и един от най-големите на Балканите. В него се съхраняват над 700 000 артефакта от различни епохи (само 10 от тях са изложени), като най-старите датират от преди 8000 години!
Музеят е открит на 5 май 1973 г., а първата изложба е направена през 1984 г. в сградата на Съда по случай 1300-годишнина на Българската държава. През 2000-та година, музеят променя местоположението си във внушителна правителствена сграда в кв. Бояна, непосредствено до град София, където се намира и до днес.
Новата сграда е забележителен пример за архитектура в съветски стил, грубият и масивен външен вид и големите изложбени зали, олицетворяват важността на съкровищата, съхранявани вътре. Колекциите обхващат много периоди от време, различни за всяка зала на музея, а археологическите находки идват от цялата страна.
Музейната експозиция е разделена на пет зали: Праистория, Древна Тракия, Първа (VII-XI век) и Втора (XII-XIV век) Българска империя, Българските земи през XV-XIX век и Трета Българска империя (от 1878г. до днес). Колекцията посветена на праисторията (VII-II хил.пр.Хр.) представя различни костни и кремъчни инструменти, статуи на идоли, орнаменти и керамика. Музеят съхранява съкровища от Тракийската епоха, които са уникални за света!
Средновековната зала включва предмети от епохата на Първото и Второто Българско царство: скъпоценности, монети, керамика, икони, мощи и др. Средновековната зала включва предмети от епохата на Първото и Второто българско царство: скъпоценности, монети, керамика, икони, мощи и др. Друго помещение разказва историята на българските земи по време на османското владичество и тяхното освобождение. Последната стая съдържа най-новите находки, принадлежащи на съвременната българска държава. Още една изложбена зала най-накрая е посветена на голяма колекция от древни монети.
Националният исторически музей определено е паметник на България, който трябва да се види. Той позволява да се опознае част от историята на страната, а погребалните предмети от тракийската епоха са абсолютно невероятни. Препоръчва се посещение с водач, тъй като всяка зала заслужава специално проучване
- Подкрепата на Европейската комисия за производството на този продукт не представлява одобрение на съдържанието, което отразява възгледите само на авторите, и Комисията не може да носи отговорност за каквото и да е използване на информацията, съдържаща се в него.