Църква „Св. Тодор” (ХIII в.) - Несебър
Църквата „Св. Тодор” е построена в края на ХIII в. Тя е еднокорабна, едноапсидна църква с притвор. От началният период на изграждане на църквата са запазени северната и западната й стени. Южната стена, олтарната апсида и разделителната стена между наоса и притвора са разрушени. Горната част на църквата не е запазена, вероятно е била с полуцилиндричен свод. През османския период (1804 г.), когато църквата е претърпяла реконструкция са изградени южната и източната стена и дървеният покрив, който е реставриран през ХХ в.
Градежът на църквата е смесен от редове каменни блокчета и тухлени пояси. Фасадната декорация е сходна с тази на другите несебърски църкви от същия период. Слепите ниши по северната и западната фасади са едностъпални. Те са декорирани с тухлички в шахматен и зигзагообразен мотив, и рибя кост.
Църквата „Св. Тодор” е била действаща до началото на ХХ в. В интериора й са запазени дървен иконостас, митрополитски трон и мраморен свещник от 1808 г.
Иконостасът на църквата „Св. Тодор” е изработен в началото на XIX в. Той има два входа, които са оформени в горната си част с резбовани кръжила. В царския ред са стояли четири икони: Св. Николай и Св. Теодор Стратилат (1809 г.); Св. Богородица – Господарка на живота (втората половина на XIII в.); Дейзис (края на ХVI в.) и Св. Теодор Тирон (началото на ХIХ в.).
На апостолският ред е имало 12 икони от които в днешно време са запазени пет: Св. Петър; Св. Лука; Св. Марко; Св. Андрей Първозвани и Св. Йоан Богослов. Всички икони от апостолския ред са от края на ХVIII – началото на ХIХ в. Иконостасът завършвал в горната си част с надиконостасен кръст. Олтарните двери не са запазени, но има стари снимки и информация, че на тях е изобразена сцената „Благовещение” с посветителен надпис от 1543 г.
Митрополитският трон е резбован и се датира в началото на ХIХ в.
Църквата „Св. Тодор” е музеен обект. В нея е експонирана изложбата „Несебър – перлата на православието”. Тя е посветена на най-голямото богатство на Несебър – неговите църкви. Има много информация за развитието на култовата архитектура в града. Експонирани са и интересни паметници от Средновековието.
Църква „Св. Йоан Алитургетос” - Несебър
Църквата „Св. Йоан Алитургетос” е най-интересната и живописна църква в Несебър. Тя е построена около средата на ХІV в. Местната легенда разказва, че е останала неосветена и поради това носи името „Алитургетос” (Неосветени). Въпреки това тя е била действаща църква и в нея са извършвани богослужения. Църквата е кръстокуполна, с квадратен наос и триделен олтар. На запад завършва с просторен притвор. Градежът на църквата е смесен от редове варовикови блокчета и тухлени пояси. Олтарът на църквата е образуван от три самостоятелни апсиди, от които централната е по-голяма. В средата на наоса се издигали четири мраморни колони, които държали голям купол. Сега колоните не са запазени. Рамената на кръста са покрити с полуцилиндрични сводове, а там където се пресичат се издигал куполният барабан. Нартексът е покрит от сляп купол. Все още не е ясно дали над него се издигала кула-камбанария. В автентичния си вид са запазени северната и източната фасади на църквата. При голямото земетресение от 1913 г. се срутват купола, почти цялата южна фасада и част от западната. Дълго време църквата е в руинен вид, но през 60-те години на ХХ век разрушените стени са реставрирани. Като основа за реставрацията са използвани архивни фотографии от преди земетресението.Църквата „Св. Йоан Алитургетос” е най-богато декорираната средновековна църква в Несебър. По всички фасади минават слепи двустъпални арки. По северната фасада декорацията е най-пищна. Арките са обрамчени от глазирани керамични панички и четиристници. В нишите на арките и над тях са разположени полета с тухлени орнаменти – слънца, ромбове, плетеници, зигзаговиден, шахматен орнамент и др. Интересен е вграденият на северната фасада каменен релеф с форма на мида. Каменните конзолки, които поддържат ломбардска аркатура са с пластична украса от акантови листа, лилии, лъвове, грифони, гълъби. Върху ключовите камъни на арките са скулптирани ажурен кръст, акантови листа, лилии и изображения на Исус Христос и Богородица. По варовиковите блокове на фасадите има много графити – предимно изображения на кораби от ХV – XVIII в. До началото на ХХ в. в апсидата са запазени фрагменти от стенописи с образи на светци – архиереи. Но след земетресението те почти напълно се разрушават. При археологическите проучвания през 2015 г. във връзка с реставрацията на църквата, финансирана от Посланическия фонд за опазване на културното наследство и посолството на САЩ в България, беше разкрита част от оригиналната покривна конструкция над северната апсида – насип от земна маса и средновековна керамика (цели амфори и фрагменти от амфори, кани, гърнета, сграфито съдове и др.). Откритата керамика се датира между средата на ХIII в. и края на XIV в. Тези съдове са били използвани в конструкцията за олекотяване покрива.
Църква „Успение Богородично” - Несебър
Църквата „Успение Богородично” е действащата в момента църква в Несебър и се стопанисва от Българската Православна църква. Тя се намира се в близост до северния бряг на полуострова и с високата си камбанария се извисява над всички останали сгради в града.
Построена е през втората половина на ХІХ в. Началната година на изграждането е 1856 г. Според местната легенда в короната на едно дърво, намиращо се на сегашното място на църквата три пъти се появила иконата на Св. Богородица. Може би това е подтикнало жителите да се захванат със строежа на тази монументална църква. В началото доста средства за изграждането й осигурил богатият несебърски гражданин Александър Кумбарис. Но след смъртта му строителството замира. Когато през 1884 г. Константин Иречек посетил града отбелязва, че в храмът стои недостроен поради липса на средства. Около него имало натрупани колони, капители и други архитектурни елементи, взети от по-ранни сгради. Като строителен материал били използвани и останките от крепостните стени и средновековната църква „Христос Акрополит”. Десет години по-късно през 1894 г. с усилията на всички граждани църквата е завършена и тържествено осветена.
Според архитектурния си план „Успение Богородично” е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла апсида. Има и притвор с правоъгълна камбанария над него. Корабите са покрити с полуцилиндрични сводове, които се намират под общ двускатен покрив. По северната, южната и западната фасада минава редица от аркирани прозорци.
Иконостасът и владишкият трон в църквата са от края на ХІХ в. Владишкият трон е украсен с дърворезба – реалистично представени риби и лъвове. Стенописите са съвременни от ХХ в. В църквата се съхраняват една икона на „Св. Богородица Одигитрия” от ХІV в. и иконата, наречена „Черната Богородица” със сребърен обков (ХІХ в.). Запазени са и други икони на светци от ХІХ в. – Св. Параскева, Св. Василий Велики, Св. Николай Чудотворец. С иконата „Черната Богородица” се извършват ежегодно литийни шествия на 15 август – патронния празник на църквата и празник на града.
Църква „Св. Йоан Кръстител” - Несебър
Църквата „Св. Йоан Кръстител” е един от най-добре запазените средновековни паметници в Несебър. В историческите извори няма данни кога е построена. Въз основа на архитектурните си особености се датира към края на Х в. Тя принадлежи към кръстокуполния тип църкви. Четири масивни стълба очертават подкуполния квадрат над който се издига голям цилиндричен барабан. Рамената на пространствения кръст са покрити с полуцилиндрични сводове и завършват с триъгълни фронтони. Олтарното пространство се състои от три полукръгли апсиди. Липсва притвор. Входовете са три на западната стена и един на северната. Църквата е с малки размери – дължина 12 м и ширина 10 м.
Стените на наоса отвътре са гладки и неразчленени. Били са изцяло покрити със стенописи. От тях са запазени един великолепен образ на ктитор от ХІV в. на южната стена и изображение на Св. Марина от началото на ХVІІ в. на югозападния стълб. Подът на църквата е оригинален с настилка от керамични плочи.
Външната й архитектура е строга и монументална. Църквата въздейства преди всичко с пропорционалните си обеми, трите неразчленени полукръгли апсиди и големия си цилиндричен куполен барабан. Тя е изградена основно от речни и ломени камъни, които не са подредени в правилни редове. Между тях във фугите за подравняване са вмъкнати парчета тухли. Употребени са и много мраморни сполии от съществуващата под нея ранновизантийска базилика. Тухлите са използвани главно като декоративен елемент, но твърде ограничено – в решетъчният мотив над входовете, в арките, зъбчатия подпокривен корниз и в куполния барабан.
През 2012 – 2013 г. вътре в църквата и отвън източно и западно от нея се проведоха археологически разкопки, които бяха част от проекта „Вяра в Несебър”. При тях се разкриха основи на трикорабна ранновизантийска базилика от VI век върху които е построена църквата „Св. Йоан Кръстител” и част от антична сграда (вероятно храм). В първоначалният си план базиликата е имала една апсида, полукръгла отвън и отвътре. Впоследствие към южния и вероятно към северния кораб са долепени две малки полукръгли апсиди.
Реставрацията на църквата по проекта „Вяра в Несебър” включваше укрепване на основите й, заздравяване на стените, подмяна на покрива. Беше облагородено и околното пространство с изграждане на голямо стълбище и стена на която са изписани символи и текстове, свързани с патрона на църквата. Изградени са и места за почивка и чешма. Целта на проекта „Вяра в Несебър” е да се вдъхне нов живот на средновековните църкви.
В настоящия момент църквата „Св. Йоан Кръстител” е музеен обект. В експозицията посетителят може да види съхранените стенописи и да получи информация за археологическите проучвания в църквата и последните открития. Експонирани са и оригинални икони от несебърските средновековни църкви.
Атхеологически Музей - Несебър
Археологическият музей в Несебър е създаден през 1956 г. и първата му експозиция е уредена в църквата „Св. Йоан Кръстител”. В новата си сграда, строена специално за музей по проект на арх. Христо Коев, той се премества през 1994 г. Тук е уредена експозицията „Несебър през вековете”, в която са представени многобройни паметници на културата, илюстриращи историята на античната Месамбрия и средновековния Несебър. Експозиционната площ на музея обхваща фоайе и четири зали.
В първата зала под надслов „Месамбрия и траките” е проследена най-ранната история на града от създаването на тракийско селище на полуострова в края на бронзовата епоха (XII в.пр.Хр.) до основаването на гръцката колония в края на VI в.пр. Хр. Могат да се видят ценни артефакти от този период – каменни котви, тракийска керамика, епиграфски паметници и монети. Във втората зала – „Антична Месамбрия” са експонирани интересни находки от некропола на гръцката колония Месамбрия, много надгробни стели, декрети, оброчни релефи, скулптури, импортна и местна керамика и монети, отсечени в града. В третата зала – „Месемврия в пределите на Рим, Византия и България” посетителите се запознават с историята на града от завладяването му от Римската република през 72/ 71 г.пр. Хр. до падането му под властта на Османската империя през 1453 г. Основен акцент е превръщането на града в голям християнски център, строителството на раннохристиянски базилики и средновековни църкви. Изложени са множество артефакти – мраморни архитектурни елементи, монети, старобългарска керамика, белоглинена керамика и керамика тип сграфито, открити в града.
В иконната зала е представена колекцията от несебърски икони, която е една от най-богатите в страната – прекрасни образци на „Несебърската иконописна школа”. Те са украсявали иконостасите на многобройните несебърски църкви, които според легендите били 42, а според дългогодишните археологическите проучвания около 30. И в тежките години на робство в Несебър са били строени, обновявани и изписвани църкви. Тогава са създадени тези икони.
Достойно място във фоайето на Археологическия музей заема Дипломата, удостоверяваща вписването на Стария Несебър в Списъка на паметниците на световното културно наследство. Това става на 9 декември 1983 год. на VII сесия на Комитета за световно наследство, проведена в гр. Флоренция, Италия.
