Епископски комплекс с базилика – Сандански
Местоположението на Епископския комплекс с Епископската базилика е в центъра на град Сандански или в североизточната част на античния град Партикополис. Източно от Епископската базилика е локализирана Базиликата на епископ Йоан, а на югоизток – епископската резиденция. Комплекса, с уникалната си архитектура, включваща множество помещения и разновидна художествена украса – каменна пластика, стенен живопис, мозайки и др., се нарежда на първо място по представителност и важност в града през късноантичната епоха. Тези негови особености го правят и един от най-големите и интересни археологически обекти в Югоизточна България.
Епископската базилика е открита при археологически дейности през 1989 г. от директора на Археологическия музей на гр. Сандански Владимир Петков. Щателното проучване на комплекса е стартирало през 1990 г., като до 1995 г. планът, размерите и начина на градеж на базиликата са вече на бял свят. През 1998 г. археолозите откриват, че базиликата е част от цял епископски комплекс, който включва църква, атрий, баптистерий и други сгради. Едно от откритията, направени по време на 22-рия археологически сезон, през 2012 г. е мартириум с аязмо – помещение, в което са били съхранявани свети мощи или е бил погребан важен светец. Поради тази причина комплексът влиза в ролята на едно от най-светите места.
Освен непрестанните проучвания и разкопки, Епископският комплекс е и от части реставриран, консервиран и социализиран. Това се случва посредством проекта „Струмският път от неолита до ранното християнство“ през 2007 г. Проектът се изпълнява от Археологически музей – град Сандански, Община Сандански и музея в гръцката община Кавала.
Археологическите разкрития показват три фази в издигането на комплекса, като най-ключови са първата (IV в.) и втората ( V в. ). Третата обхваща средата на VI в., когато е довършван интериора на базиликата и са изградени нови помещения. Интересен факт от историята на комплекса е открития по време на разкопки ктиторски надпис. Той се състои от 12 отделни части, които се съединяват и образуват две страници от разтворена книга, като редовете са линирани. Страниците имат собствени полета с вдлъбнати линии. В тези две страници са описани важните дела на Антим в полза на града, като никъде не се споменава длъжността на този човек и вероятно е бил поредния епископ, помогнал за построяването и украсяването на базиликата.
За сега няма доказателство за броя на страниците от ктиторския надпис, но надеждата за намирането на още такива никога не умира. Може да се каже, че от тази сграда, където владетел бил епископът, се е осъществявало общественото и икономическо управление на града. Откритите останки от пожари в археологическия комплекс, потвърждават версиите, че базиликата и комплекса са унищожени при масивен пожар, може би свързан с варварски нашествия през втората половина на VI в.
Вариант за популяризирането и набирането на партньори за дарения на комплекса, може да бъде Виртуалната реалност. Тя е алтернативен начин за наблюдаване на комплекса във формата на вече реставриран обект в перфектно състояние. По този начин ще се множат и модернизират идеите за реклама. И ще се привлече интереса на нова и по-млада група от хора, поради иновативния начин за обиколка на обекта.
Раннохристиянски комплекс – Сандански
Раннохристиянският комплекс е локализиран непосредствено до сградата на Археологическия музей в гр. Сандански, на центъра. Той е Архитектурно – строителен паметник на културата от античността с национално значение. Откриването му се състои през 1967 г. от професор Александра Милчева.
На територията на комплекса се разполагат трикорабната базилика със стоа, антрий и кладенец. В западната част на комплекса се открива гледката към античната главна улица на града – кардо максимус. Тя била покрита с красиви гранитни блокове и типично за Партикополис е имала отводнителни канали. Около улицата се издигали внушителни колони съединени с арки, като на една от тях все още се прочита надпис от времето на император Каракала.
Болярска Къща - Мелник
Болярската къща е паметник от първата половина на 13-ти век и представлява един от най-големите образци на българската жилищна архитектура от средновековието. Това е и най-старата запазена сграда от византийската епоха на Балканите. Сградата се намира в източната част на Мелник, недалеч от центъра на града.
Сградата е построена при княжеството на Алексий Слав и Мелник е бил столица, първоначално е построена като резиденция на владетеля. Болярската къща е родена като резиденция в крепост, типична за средновековния период, поради стратегическото си отбранително положение къщата играе ролята на ядро за последващи селища.
Сградата е преустройвана няколко пъти през следващите векове. През късното Средновековие и Ренесанса къщата е най-богато обзаведената в цял Мелник и околностите му. Мраморни плочи във вътрешните дворове, фонтани с мраморни статуи, мозаечни подове във вътрешните стаи, богати стенописи и витражи по прозорците са само част от луксозното обзавеждане.
За съжаление и до днес са останали само руините от древния лукс. До нас са оцелели: Вътрешната и предната напречна стена, фасадните стени на залата на кулата и впечатляващата изба. Средновековният български орнаментален стил на архитектурата е представен в декоративните тухлени фигури по стените на помещението на кулата и основната сграда на къщата. Необходима е важна реставрационна работа, за да се направи паметникът отново използваем и привлекателен за обществеността.
Църквата "Св. Никола" - Мелник
Църквата “Св. Никола” е средновековна православна църква, датираща от края на 12 век, частично запазена в град Мелник. Издига се върху руините на древно тракийско светилище и базилика от 5 век. През Средновековието църквата е служила като катедрален храм на мелнишкия епископ. В интериора на църквата има фрески с рядко изобразени сцени, както и надпис от 13-ти век. Неговата камбанария е помещавала една от най-старите съществуващи камбани в Европа, открита от археолози през 2000-те години.
Църквата “Св. Никола” се намира на върха на едноименния хълм Свети Никола (“Свети Никола”) южно от град Мелник. Църквата заема място, където са се помещавали други свещени сгради в древността. На това място се е издигало тракийско светилище, посветено на богинята Бендис, тракийският вариант на Артемида, преди да бъде построена християнска базилика през V век. По-старата църква обаче не оцелява дълго, тъй като в края на 6 век запада.
Църквата “Св. Никола” обикновено е датирана от края на 12 век, време, когато Мелник е управляван както от Византия, така и от Второто българско царство. Следва втора строителна фаза през първата половина на 13 век, когато църквата Сан Никола е издигната до статут на епископия. За да може църквата да изпълнява по-добре тази цел, около нея е изградена ограда и други сгради.
Църквата е била градска катедрала до построяването на едноименната църква “Св. Николай Чудотворец” през 18 век. Въпреки че средновековната църква Сан Никола е била използвана до 19 век като монашеска църква, днес тя е само частично запазена, като цялата източна част е изцяло в руини. След Балканските войни (1912-1913 г.) Мелник е изоставен от голяма част от населението и липсата на поддръжка предизвиква бързото структурно разпадане на църквата.
Архитектурно е трикорабна базиликална църква; корабите са били оформени от два реда колони, които минават по цялата дължина на килията (или наоса). Има три входа, всички от запад, и три апсиди в най-източната част. Страничните апсиди са по-малки от централната, която се отличава със сложен прозорец от три части и допълнителна украса. Притворът и четиристепенният тухлен синтрон (места за духовенство) са добавени през втория строителен период през 13 век. Синтрононът се вписва в централната апсида и включва трон в средата.
Църквата има прилежаща камбанария от 1210 г., която представлява отделна правоъгълна структура, разположена югозападно от църквата. Стените му бяха дълги 4-4,5 метра (13-15 фута) и около 1 метър (3,3 фута), а прогнозната височина беше между 15 и 16 метра (49-52 фута). Бронзова камбана със средновековен гръцки текст в релеф, считана от българските изследователи за сред най-старите съществуващи камбани в Европа, е открита в Мелник през 2000-те години. Надписът накара изследователите да свържат камбаната с църквата “Св. Никола”. Той гласи: „Меднотопена църковна камбана, подарък от благочестивия славянин Алексий на Свети Николай Мирликийски“. Предполага се, че текстът се отнася за Алесио Слав, така че е датиран от неговото правителство и построяването на камбанарията. Много подобна камбана, открита и в Мелник, носи надпис, споменаващ византийския император Михаил VIII (1259–1282 г.) и по-специално 1270 г. Тази втора камбана обаче може да не е на църквата “Свети Никола”, а по-скоро на друга църква в Мелник.
Стенописите в църквата са рисувани през 12-13 век от трима художници. Оцелелите картини включват редки изображения на ръкополагането на апостол Яков Велики за епископ на Йерусалим от отците на Църквата и видението на Петър Александрийски. По стените на църквата е изписан и житието на патрона Свети Николай. Част от стенописите са свалени от стените и са изложени в Националния археологически музей в София.
За да се открои този много важен паметник, би било подходящо да се опазят оцелелите руини и музеализацията на обекта, като се опитаме, ако е възможно, да се върнат стенописите, пренесени в София. Нещо повече, фантастичната обстановка на пейзажа на „Мелнишките пирамиди” предполага създаването на натуралистично и културно пътешествие, свързано с обекта.
